Пътеписи в снимки: 4 дни в Босна и Херцеговина

Желанието ми да посетя Босна и Херцеговина се породи преди повече от две години, когато на шега и с известна доза страх от описанието в сайта на външно министерство прекосихме тази територия от бивша Югославия на връщане от Дубровник с група приятели. Дългият път, който ме очакваше бе основната причина нееднократно да отлагам това посещение, но в един септемврийски ден появата на перфектната програма с всички важни места от Руал Травел, се оказа решаваща и пътуването бе планирано.


Ден 1: Дългият път през Сърбия до дървения град на Костурица

Най-тягостното нещо за мен е дългият престой на едно място, а пътят през Сърбия до Сараево отнема около 12 часа без планираните или непланирани (поради несъбудили се митничари) почивки. Поради липса на алтернатива се отдавам на разрухата, граничеща с пътя, четене на книга или подслушване разговорите на останалите пътници. Оказа се, някои имат богат опит с автобусните пътешествия, продължаващи дори с дни, и поради този факт се бяха заредили с провизии от всякакво естество. И този път, както при историята с Косово, се оказа че използването на навигация в Сърбия може да вкара в премеждия дори опитни шофьори. Все пак точно преди залез стигнахме до първата точка в програмата, а именно – Дървения град на Костурица, намиращ се буквално на няколко километра преди границата на Сърбия с Босна и Херцеговина. Стоенето на едно място обаче си заслужаваше гледката, която се разкри пред нас, след превземането на няколкостотинметров стръмен наклон.

Времето стигна единствено за малко снимки по време на бързия тур по уличките от дърво, една от които дори носи името Брус Лий. Ако някога решите да минете по моите стъпки, то отделете си поне 2-3 часа за това приказно място, за да видите и гарата или да опитате от ястията в ресторантите на градчето.


Ден 2: Сараево

Докато повечето екскурзианти бяха дошли, за да видят „прочутите“ Босненски пирамиди, аз предпочетох да се отдам на Сараево и да усетя духа му. Следите от войната личат върху фасадите на сградите дори 20 години по-късно. Другият белег са многото на брой гробища, видими по склоновете около Сараево.

Освен многобройните джамии и малките улички в стария град, Сараево изненадва със своите музеи и галерии. Като човек, запленен от фотографията нямаше как да не отделя време на галерия 11/07/95, представяща постоянна експозиция, посветена на клането в Сребреница. Не мога да покажа снимки от това място, защото шокът от историите зад фотографиите и портретите на загубилите живота си, ме държа няколко часа след като затворих вратата зад гърба си. Сигурен съм, че почти никой от спътниците ми не разбра за това място, намиращо се на третия етаж в една глуха улица, леко встрани от сергиите. Другият интересен музей в града е на типичната къща от Османския период, приличаща до голяма степен на сградите в нашите възрожденски градове.

След цял ден история в Сараево човек има нужда да изпие нещо за успокоение и точното място се оказа The Brew Pub. Освен дузината бири собствено производство, вежливият персонал приготвяше също чипс и пилешки хапки, които бяха предпоставка за една дълга нощ.


Ден 3: Мостар

За разлика от мен, спътниците ми не бяха останали много доволни от своето посещение на пирамидите, където не бяха видели жадуваните стечки и древни цивилизации. За да има баланс аз пък не останах никак впечатлен от Мостар. Градът се оказа нищо повече от един наистина красив мост, завладян от дюкянчета и търсещи внимание скачачи. В града се усеща голямото съревнование между религиите, чрез играта „Кой ще построи по-висок храм“. За сметка на това в другия край на града се провеждаше фестивал на народите, на който имаше щандове с храна от другия край на земния глобус.


Ден 4: Вишеград

В последния ден отново предстоеше дълъг път, но преди да напуснем Босна и Херцеговина се отбихме във Вишеград, където се намира вторият град на Кустурица, наречен Каменград. Може би под въздействие на факта, че се прибирахме той също не ме впечатли. За разлика от дървения град в планината, този има доста бутафорен вид. Точно преди да се завърнем отново в Сърбия ми направи впечатление тази врата в полето, разделящо двете страни, символизираща едновременно колко са близки и колко далечни тези две страни.

Разбира се влизането в България не премина безпрепядствено с оглед на факта, че пътуването беше по време на почивни дни, но група по народни танци се постара да се почувстваме патриотично, докато все още бяхме на сръбска територия.

Всички изображения могат да бъдат закупени, като се натисне върху тях или като се свържете с мен във фейсбук. Ако статията е била полезна за вас може да оставите нещо в кутията за дарения за бъдещи туристически обиколки на автора:

Вижте още:

  1. Пътеписи в снимки: 1 ден в Скопие
  2. Пътеписи в снимки: 5 дни в Черна гора и Дубровник
Advertisements

Коментари

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s