За единия престиж на УНСС живеем!

Не, че искам да ви развалям деня на майстора, но филмът в УНСС адски ми напомня на българско кино от 80-те. Ето защо си позволих един колаж с главните герои днес и тези от два филма от по-ранната епоха на кинематографията у нас („Да обичаш на инат“ и „Маргарит и маргарита“). Приликите мисля, че са крайно ясни за всеки, поради което няма да си правя труда да давам оценка за днешните персонажи, освен че очевидно те не са напускали времето на соца…

Всъщност цялата тази история ми напомни защо избягах от „елитния“ ТУ през 2003-та в „толкова лесното за избутване“ НБУ. Още в първата година в ТУ от поток 200 човека, останаха по-малко от половината. Преподавателите имаха всякакви подготвени реплики, за да ти пишат двойка, от „Колега много сте написал, значи за мен сте преписвал!“, през „Тук не е написано, както съм го продиктувала, значи не сте го усвоил!“, до „Липсва есенцията!“. Освен това знам за поне 2 случая, в които преподаватели тайно или явно си искаха/предлагаха да преспят с някого (колега или колежка), за да им пишат 3. Нека към това допълним факта, че на приемния изпит имах отличен и разбрах как някои колеги от елитни гимназии от Плевен са в същата специалност като мен, само защото училището им има квота и това им е помогнало да бъдат приети с оценка среден на изпита. За капак преподавател, който ти води 2 предмета в първи курс е съпруга на член на факултативния съвет и преподавател на два предмета от втори курс. Става все по-заплетено, нали? Въпросната преподавателка, която беше омъжена за по-висшестоящия е една от тези, които късаше наред с абсолютно нелепи основания в първи курс и водеше два предмета (от 10). Реално оплакване срещу нея можеше да подадеш до съпруга ѝ, който в последствие щеше да ти преподава във втори курс пак по два предмета. Ако на това не му се казва оплитане на интереси. И цялата тази информация научих само за 1 година в ТУ. Всичко това няма как да не те демотивира и да се махнеш от подобно място, в което основната цел е да те накара да не мисли, да не се съпротивляваш и да изпълняваш безропотно и безволево. Не знам как е днес, но като гледам УНСС нямам голям оптимизъм.

Не искам този текст да се превърне и в реклама на НБУ, защото там също има проблеми за решаване. Има обаче и разлики – когато в една от специалностите, които завърших, се появи лектор от УНСС с привлечения от там манталитет и попадна на хора, които не възприеха методите му на отношение със студентите, много бързо той беше отстранен от длъжност. Не казвам, че не беше професионалист, даже напротив, но отношението беше сходно на героите по-горе. Всъщност той и днес е преподавател в УНСС! Истината е, че тези които мотивираха бяха в пъти повече от демотивиращите. Заради тях съм седял в читалнята, докато ме изгонят, писал съм курсови проекти с обем, почти колкото на бакалавърска теза и съм ходил в другия край на града с желание, независимо от всякакви фактори. Естествено имаше колеги, които завършиха ей така, избирайки възможно най-леките предмети. Мисля, че те щяха да се справят много по-добре в държавен университет, поради подходите си и начинът им на мислене. Също така имаше и много, които се отказаха сами, поради една или друга причина.

В крайна сметка изборът не трябва да бъде между „Ставаш като нас или няма да завършиш“ и „Ще завършиш, каквото и да правиш, а после в борбата с конкуренцията на пазара ще си проличи кой колко може“. Не считам, че трябва да се взимат дипломи прекалено лесно, нито трябва да се демотивират студентите по начините, на които ставаме свидетели. Не вярвам и, че в УНСС нещо ще се промени… за съжаление.

Advertisements

Коментари

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s