Пътеписи в снимки: Скопие

Скопие – едно от местата, за което дълго съм се двоумил дали искам да видя. Причина за това е, че съм посещавал не едно и две места, намирали се на територията на бивша Югославия – като се започне с нееднократните екскурзии и пътувания през Сърбия и се премине през посещението на Черна гора и Хърватския град Дубровник, и се стигне до транзитното преминаване през Босна и Херциговина или няколкоминутният престоя в Косово. Изключвайки, силно туристическите курорти по адриатическото крайбрежие, всички други места, които съм видял, ми изглеждаха като малки провинциални области, част от бивша Югославия. Може би единствените места, които очаквам да ме изненадат са Сараево и Мостар. Привлече ме обаче това, че всеки бил в Скопие коментира грандиозния строителен кич, който се шири на двата бряга на река Вардар. Любопитно ми беше и съжителството между население с различни вероизповедания. Всъщност може би именно това напрегнато съжителство, за което говори и Иво Андрич в своите книги за Босна е причината за всичко, което се случва със страните от бивша Югославия, част от които е и самата Македония. Но нека спрем с политиката и преминем към пътуването…

Решението бе взето бързо, поради изтичащия срок на офертата за „Еднодневна екскурзия за шопинг в Скопие“. Първата ми мисъл бе, кой и какво ще пазарува в Скопие преди Коледа, но все пак се намериха достатъчен брой желаещи? Сутринта в 7 пред храм-паметник „Св. Александър Невски“ се беше събрала групата, включваща голям брой жени на средна възраст, няколко по-млади, част от които двойки и група от няколко приятелки от Турция, вероятно студентки тук. Освен това разделение можеше да се направи още една класификация, тъй като всеки автобус с пътници е като малка социологическа извадка. По-интересните екземпляри бяха: „Мацката, която едва устиска да минем митница, за да изпуши една цигарка“, „Господинът, който реплекираше всяка история на екскузоводката“, „Жената с феноменлана памет, който научи имената на пътниците на близките 5 реда със седалки още след първото раздаване на личните карти“ и „Служителят на МВР, който за малко да спаси шофьорът ни от глоба в Перник“. Може би назад в автобуса е имало и други таланти, които съм пропуснал, но с интерес ще очаквам да се запозная с тях в следващото издание на „България търси талант“. Като цяло спътниците бяха приятни и най-вече точни, поради което не успяхме да закъснеем с графика и това си беше невиждано чудо за мен при организирана екскурзия.

Влизането на македонска територия може да бъде установено само по два неоспорими факта – минахме гранична проверка и оградите на къщите изчезнаха. Всъщност второто е факт, който съм забелязал и в селските райони на други страни от бивша Югославия. Ако обаче някой беше проспал границата, то събуждайки се на македонска земя по нищо нямаше да може да предположи, че е сменил държавата. Приликите са повече от разликите. Същите разбити пътища, същите схлупени къщурки със сателити по тях, същите хора. Дори магистралата им беше типично нашенска. Въпреки че два пъти платихме такса, за около 30 километра, в 25 от тях карахме в насрещното поради ремонт.

dscf8914

След малко повече от 4 часа път благополучно пристигнахме в „люлката на всички цивилизации“ – Скопие. По пътя до крепостта, където беше нашия сборен пункт, минахме през техния квартал „Надежда“, пълен с магазини и магазинчета за джунджурийки от всякакъв тип. Със слизането от автобуса, повечето тръгнаха към стария град, някои като мен избягаха към новите туристически атракции, а турските студентки нахлуха в първата джамия, изпречила се пред очите им. Всъщност в Скопие видях повече джамии, отколкото църкви, освен ако вторите не са били прекалено бутафорни, както останалите нови сгради в центъра.

dscf8943

От двете страни на Вардар се издигат множество внушителни сгради, а някои от тях бяха артистично оцветени от местни графит-майстори. Табло в близост до една от тях посочваше „чудесата на света“, които могат да се разгледат в Скопие. Те бяха около 50, но половината все още бяха в строеж. На същия етап е и виенско колело, на реката, точно копие на това в Лондон. Жителите на британската столица са откраднали и червените двуетажни автобуси, с които се слави Скопие. Местните обаче са китайски, като закупените наскоро в София и ако бяхме достатъчно находчиви също можеше да се похвалим с такива в нашата столица. За местните аристократи има луксозни карети, за да се чувстват досущ като във Виена. За последното спомага и наличието на няколко кораба-ресторанти в иначе плитката река Вардар.

dscf8917

Типичен представител на бруталната социалистическа архитектура е сградата на пощата в града. Тя беше първото нещо, което ми хвана погледа, дори преди да видя, че лъвовете от двете страни на скопския лъвов мост са различни по стилистика.

dscf8867

Най-безцеремонно заобиколих новостроящите се сгради в гръб и установих, че зад дворците на министерствата и другите обществени сгради, градът прилича на всеки останал от соца – изпълнен с панелни блокове и схлупени къщурки.

dscf8881

На скопската Витошка животът тече също толкова спокойно, но не толкова снобско, както в София. По-скъпите кафета живеят в съседство с продавачите на стари книги (скопския Славейков), но се усеща липсата на едно грандиозно фонтанче някъде в средата на 400-метровата чаршия.

dscf8921

В края се намира пострадалата от силното земетресение през 1963 година стара гара, която сега е превърната в галерия. Часовникът на фасадата показва часа на бедствието. Отстрани обаче е заградено и вероятно скоро нещо ще се построи. От едната страна вече се намира единият търговски център на града.

dscf8927

На връщане минах през квартала в страни от пешеходната улица и се озовах на скопския Женски пазар, пълен с колоритни продавачи и стоки. Малко след него видях триумфалната арка, а до нея паметникът на комсомолските другари, посред партийно заседание.

dscf8934

Преминавайки отново през един от мостовете се върнах при лъскавите сгради, но от другата страна на Вардар и зад гърба им се озовах в стария квартал, изпълнен с ниски къщички с необитаеми втори етажи. Почувствах се сякаш минах някаква невидима граница. Изведнъж всичко стана много ориенталско – от малките кафенета, пълни с мъже пиещи чай или кафе, през магазинчетата за злато, до сладкарниците и албанските ресторанти. Сокаците станаха криви и тесни, със стари каменни настилки, а джамиите, които видях бяха поне 5.

dscf8951

Нямаше как да не опитам един кебаб, да изпия едно кафе и да хапна локум. Човещинка си беше след толкова обикаляне и впечатления, а трябваше да имам сили и за пътя към София.

dscf8955

Като цяло не усетих някакво напрежение или може би не съм гледал внимателно, но определено градът е разделен на две и местните много много не се мешат.

dscf8935

Съжалявам само, че не видях коледната украса в Скопие, защото по думите на екскурзоводката била „жестока“, но може да е било и само рекламен трик. Не успях да пробвам и македонска бира, защото беше ден за размисъл (въпреки, че някои шопингуващи бяха успели да си вземат по едно стекче „Скопско“), но нищо, когато са готови с новите 7 чудеса на света пак ще се върна… Обещавам!

dscf8961

Advertisements

Коментари

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s