Пътеписи в снимки: Черна гора и Дубровник

Това пътешествие до Черна гора и Дубровник в Хърватска бе планирано и перфектно организирано от мен и още трима мои добри приятели. Въпреки това, както винаги се случва, попаднахме в няколко комични ситуации, свързани с Косово, Сърбия и Босна, но в крайна сметка важно бе цялостното изживяване в не една или две, а цели 5 различни републики от бивша Югославия.

 

Да посрещнеш изгрева в Косово

След дълго умуване избрахме да стигнем до Дубровник през Черна гора, където щяхме да разгледаме още няколко забележителности. Пътят ни беше планиран през Ниш и Нови пазар и ние смело зададохме посоката в навигацията и тръгнахме в 3 часа през нощта. Добре е да си отделите едни 11-14 часа за пътуването в тази посока. След известно шофиране се озовахме в спряла колона от тирове, които по необясними за нас причини ни даваха знаци да ги подминем. Поослушахме се малко и накрая решихме да им се доверим, когато пред нас се озова бариера с униформени лица. Без много да ни питат и разпитват ни поискаха документите и ни изпратиха по живо, по здраво. Естествено ние бяхме решили, че се намираме в някое строго охранявано горско стопанство, но за наша изненада последва втора проверка от друг тип униформени служители. Отново подадохме своите лични карти и на най-перфектния английски ни бе отговорено, че тук не може да влизаме с тези документи. Обидени от случилото се, доста рязко обяснихме, че с тези документи пътуваме в цяла Европа и кое е това място, в което не можем да влезем. Тогава униформеният служител изчезна с нашите документи и след като се върна след минути ни заяви, че в Косово с тези документи не можем да влезем. Нашите ченета увиснаха едновременно на последната буква „О“ в думата „Косово“, след което обърнахме колата, под съпровода на граничния полицай и отново бяхме на бариерата за Сърбия, когато видяхме и изгрева. Сръбските граничари отново ни провериха абсолютно безмълвно и ни приеха отново в Сърбия, но предполагам са се позабавлявали на наш гръб в последствие. Поуката за нас беше да не вярваме особено на навигацията, особено в тази част на Сърбия, където пътищата постоянно минават от една територия в друга, поради което си купихме една пътна карта, а пътят ни продължи напред.

 

3 изкачвания и спускания, села с чудни имена, и една опаковка хапчета за повръщане

За тази част от пътуването бяхме малко по-подготвени, отколкото за първата. След Нови Пазар влезнахме в серия от изкачвания и спускания с разлика в надморската височина до 2000 метра и това се повтори 3 пъти до Будва. Жените в групата бяха подготвили хапчета против повръщане  и ние превантивно ги взехме още преди първото изкачване, но за някои все пак беше късно и имахме инцидентни спирания в гората, за да подишаме малко чист въздух. Особено интересно за нас бе и минаването през села с чудни имена, като „Дупци“ в Сърбия и „Баджаци“ в Черна Гора. За второто не съм сигурен, че се чете така, но определено звучеше по подобен начин. С интересно име е и град Шибеник в Хърватска, до който така и не стигнахме в това пътешествие, но сме набелязали за някое следващо.

This slideshow requires JavaScript.

Красотата на Черна гора е в природата, а островът Свети Стефан е за частно ползване

Минавайки през Черна гора и установявайки се в едно от градчетата в которския залив се убедихме, че природата там е много впечатляваща. Високите планини буквално се сливат с морето и единственият недостатък са каменистите брегове. За сметка на това водата е толкова бистра, че може да се запознаеш с нейните обитатели. Между другото не очаквайте много от столицата Подгорица, която е един типичен провинциален град. В Будва пък може да се почувствате като на Слънчев бряг – презастрояване и руска реч, а контрастът най-много си личи, когато погледнете от крепостта към новата част на града. Ако така и така сте вече до Будва, вижте и острова Свети Стефан, но само от високо. Разбира се ние може да се похвалим с това, че стигнахме до средата на моста, свързващ брега със самия остров и едва тогава се появи охраната, която ни се накара и едва ли не щеше да стреля по нас, въпреки милите обяснения, че само искаме да пием кафе „ей там горе“. Всъщност островът е изцяло частна собственост и в началото на моста има прегради като по хотелите и липсва единствено червения килим. Слуховете разказват, че там къща има дори самата Мадона. Обещахме си, че като станем още малко по-големи и ние ще почиваме там, след което продължихме напред. Колкото до Которския залив – заслужава си да се обиколи и да се разгледа всяко малко кътче и островче в него, но за целта трябват повече от 2 дни.

 

За Дубровник, като за Дубровник

Дубровник е друго нещо! Въпреки, че е пострадал много от войната, градът изглежда великолепно. Като всеки туристически град и цените в него са значително по-високи, дори и от някои европейски столици. Определено обаче е място, на което има вероятност 2-3 дни да не са ви достатъчни, за да го разгледате напълно, въпреки че не е голям. Задължителните места са старият град с обиколка на крепостната стена, лифтът с панорамната гледка над града и остров Локрум. Бързайки успяхме да отделим и 15 минути на айс бара в стария град. Повярвайте ми повече не са ви нужни на -10 градуса, когато навън е 30 и сте по къси гащи и дебела шуба.

This slideshow requires JavaScript.

 

Всяко отиване има и връщане… през Босна

Наплашени от пътя до Дубровник, ние усилено започнахме да мислим нов маршрут за прибиране. Вариантите бяха три: по стария път с многото завои, през Албания или през Босна и Херцеговина. Имаше и четвърти, предложен от нашите домакини в Дубровник – през Загреб, тъкмо да сме били разгледали и него. Явно не бяха внимавали в часовете по география. Описанието в сайта на Външно министерство как в Босна ни чака бой, ограбване и… още нещо, почти ни бяха пратили през Албания, когато все пак решихме да рискуваме и да минем за едни кратки 60 километра. Границата с Босна е на 10-15 километра от Дубровник и дори не може да си представите първоначалния шок, когато се озовахме пред 2 преместваеми контейнера, ръчна бариера и знамето на Босна. След прочетеното, вече очаквахме да ни застрелят още на границата. Митничарят минаваше и събираше документите на автомобилите от двете страни, след което обработваше данните в единия контейнер и поетапно вдигаше едната и другата бариера ръчно. След бариерата обаче попаднахме на чисто нови пътища и съоръжения, осветени тунели и никакъв трафик. Така стигайки до заветния 60-ти километър ние единодушно решихме да продължим смело през Босна до Сърбия. Единственото лошо, което ни се случи е, че видяхме абсолютно реална и действаща „Lafka“ насред центъра на един от градовете, през които минахме. В действителност пътят през Босна и Сръбия (през Чачак и магистралата Белград – Ниш) се оказа по-бърз и по-малко натоварен.

Стъпвайки на Българска земя и след всички перипетии се зарекохме да направим една нова екскурзия в Района, наречена „Пътят на Пророка“, която да включва всички места, до които не ни допуснаха (Косово), които се оказаха далече (Албания) и през които ни беше страха да минем (Босна). Дано се случи скоро 😉

Advertisements

Коментари

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s