Приятелство с изтекъл срок на годност

Какво се случва със старите и непотребни вещи или дрехи? А, с развалената храна? Изхвърляте ги или в по-добрия случай ги подарявате на нуждаещи се. Надявам се, че не правите това с развалената храна! По същия начин някои хора се разделят дори с домашните си любимци, купили ги с такова желание. И, ако това беше някое хоби, като ходенето на фитнес или фотографията нямаше да бъде чак толкова сериозно. Да изоставиш/изгубиш истински приятел обаче си е огромен проблем. Между другото някои животни са много по-добри приятели от хората, но все пак ще се придържам към ходещите на два крака същества на тази планета.

Спомням си детските години, дори още преди училище, но дори и в първите класове – всички бяхме приятели. За цял живот, дори се кълняхме в това! Нещата започват леко да се променят с напредването на възрастта. Постепенно в пубертета се появяват първите влюбвания, първите уроци от живота, първите истини, изказани в очите и постепенно се получават едни такива леки пукнатини в така нареченото „приятелство с всички“. Започва разделяне на групички – едни са готини, други са лузъри, а трети още не са пораснали, за да се интересуват от тези групички. Всъщност някои сляпо остават в тази трета група, дори когато вече са на години. Имах колега в университета (всъщност вярвам, че има и много други такива хора, на които Facebook дава подобна възможност), който с огромно задоволство ни информира един ден, че има 3000 приятели във Facebook, от които 50 били на линия и той има с кого да си комуникира за разлика от нас. Всички ние останахме изумени, но по-важното е, че този човек си вярваше, че има приятели и беше щастлив по свой собствен начин.

Какво обаче са тези 3000 приятели и дали наистина са такива? Доколко възможно е добре да познаваш такъв брой хора? Като човек, контактувал с много други мога да кажа, че е физически невъзможно. В един момент дори се случва да срещнете някой по улицата и да не се сетите откъде го познавате. Дали не е била продавачката в магазина до вас, играч от противников отбор във футболен мач или някой колега в бивша работа. Трябва да се научим да разграничаваме познатите от приятелите.

Важни са вторите! Казват, че едно приятелство е истинско, само ако е оцеляло 7 години. Като се замисля донякъде има истина в това научно твърдение. В действителност хората, които наистина смятам за близки приятели ги познавам от поне 5 години или поне толкова време ми е трябвало, за да им се доверя напълно. В това време може да е имало и периоди на отдръпване – в някои случаи, за да забравим нещо помежду ни, в други – по някаква различна причина. Важното е обаче, след време да има изградено доверие. Всъщност от онова прекрасно детство, когато всички бяхме приятели са останали 2-3 ма истински приятели. С другите, които съм се срещнал в по-късни етапи от живота може би общият брой достига до 10-15. И това е! Близките приятели, на които може да се довериш напълно могат да се изброят на двете ти ръце. Това са тези, които ще те изслушат и ако поискаш ще ти дадат съвет. Тези, на които може да кажеш всичко – от това, че си тежко болен, през проблемите с интимния партньор или това, че харесваш някой от собствения си пол.

Най-болезненото е, когато загубиш някой от тези близки приятели. А, това се случва и намирането на друг, който да спечели същото доверие е сложен, ама много сложен процес, който с годините става още по-труден. Да загубиш приятел не е толкова лесно, освен ако не го предадеш, но винаги има едно „но“. Една от най-честите причини за това е нов човек до него/нея, особено в случаите, когато въпросният е ревнив или такъв, който ти не одобряваш, защото познаваш много по-добре своя приятел. Най-лошото е комбинацията от двете. Бил съм в трите ситуации и…, ами никак не е лесно да запазиш такова приятелство. Когато има вече и деца, то може да останете приятели, само и единствено ако и ти имаш деца. Все пак трябва да има някаква дискриминация и по този признак.

Другият основен проблем е емиграцията. Като се замисля 25 процента от по-близките ми приятели и познати вече живеят в чужбина, а това не е никак малко число, особено тогава, когато още поне 10% обмислят да емигрират. Хубавото е, че поне сега, когато пътуването е толкова лесно може да си ходите на гости, така сякаш просто са отишли в някой друг град в България.

Има и още един проблем в приятелството и той се нарича „разделяне на пътищата“. Имам приятели, които останаха на същото интелектуално ниво за последните 10-15 години. Интересите им, разговорите им, приключенията им, дори историите останаха замръзнали някъде там преди време, когато ходихме заедно на море или когато посрещахме различни празници. Но най-проблемен е начинът на мислене и възприемане на околния свят от тях, защото когато седиш затворен в едно свое място, даващо ти спокойствие и уют, губиш своите приятели, които обикаляйки света са видели много нови и различни неща.

Накрая нещо за финал – пазете си добрите приятелства, но не на всяка цена. Все пак това е двустранен процес и ако едната страна не го желае, то няма как да постигнете нещо на сила. Винаги търсете и нови хора или се разровете в миналото и Facebook за някой добър приятел от детските години. Може би ще намерите някой, с когото все още сте на една вълна и може да възобновите едно прекрасно приятелство. Признавам си това дори е по-приятно и лесно от разкриването пред нов човек. В крайна сметка винаги може да си вземете куче, то поне няма да ви изостави никога, колкото и лошо да се държите с него. Не, че трябва да се държите лошо, с когото и да било…

Advertisements

Коментари

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s