Пътуванията и четенето са вредни за вашето здраве!

Точно така! Ако искате да не се разочаровате е най-добре да не пътувате извън България, нито да четете книги или всякакъв друг вид провокиращи мисленето материали. В противен случай много скоро може да поискате да заминете, така както го направиха много други, които редовно обвиняваме за своето нещастие. Всеки има своята собствена причина да избяга, но дали това е най-лесният избор. Дори да изглежда така отстрани, вече няма причина да ви пука, защото около всеки от нас са останали хора, броящи се на пръстите на едната или най-много двете ръце, които си заслужават. А, когато дори те си заминат нищо и никой не може да те задържи цял живот на едно място, независимо трудностите, които ще срещнеш по пътя си.

Нека си представим, че сте на около 30, имате собствени доходи и започвате да пътувате за удоволствие. Това, което ще видите във всяка по-развита страна е правото на човек да бъде такъв какъвто е. Може да нямате и един свободен квадратен сантиметър по тялото си за нови татуировки, да просите за трева, да сте със зелена коса, да сте хомосексуална или двойка от различни етноси, държаща се за ръце или целуваща се на улицата. Никой няма да ви обърне внимание, никой няма да ви нагруби или заплаши. Това обаче е вредно, защото ако сте различен, а всеки, ама ВСЕКИ е различен и индивидуален сам по себе си, то когато се върнете отново тук вие ще сте крайно, ама крайно разочарован (освен ако не сте от тези, които не пътуват… и не четат).

Тридесет обаче е една добра възраст за промяна. Все още има време, въпреки че смъртта дебне от всеки ъгъл и е неизбежна. А, колко по-хубаво щеше да бъде животът да протича в обратен ред – да започва със смъртта и старостта, да минава през годините за труд, а накрая да идват безгрижните младежки години. Уви трябва да живеем със страха от остаряването и смъртта, и именно това ни прави безразлични към правото на всеки друг да изживее малкото време тук, така както той желае – без необходимост да се съобразява, разбира се и без да пречи на останалите. Именно свободата в личното пространство е най-ценното, което ще ви липсва връщайки се в България.

Ние, родените тук обаче сме малко или повече късметлии, защото можеше да сме родени в Африка, Близкия Изток или някое друго място, от което хората искат да избягат по много по-сериозни причини. Мястото на раждане, родителите, продължителността на живота и какво ще ни се случи в него са форма на хазарт. Не можеш да избираш, но винаги очакваш да е най-доброто. Как може да очакваш нещо добро, когато си способен да злорадстваш над мъката на някой друг, независимо колко не го харесваш?

Ако се замислим реално и Европа не е била пример за мир и разбирателство. Постоянни войни и конфликти, ужасни политически режими, убили множество различни хора, разделяне на територии и семейства и какво ли още не. Всичко това е дало своя резултат  – днес, когато пресичаш границата на между Чехия и Германия (а и не само), виждаш просто една малка 50-сантиметрова уведомителна табела, че се намираш на територията на друга държава. Изграждането на стени и обграждането с мислещи като теб хора, никога не е помагало за разрешаването на конфликти. Само се замислете, че навремето всяко село е било с крепостна стена, докато днес преминаването на границата на много европейски страни може да се сравни с разходка по улицата – без контролни пунктове, без проверки… просто няколко крачки.

Да, вярно е, че извън България винаги ще си останеш чужденец и никога няма да си напълно равноправен. Вярно е, че е ще усещаш хладното отношение от страна на местните, но не се ли чувстваме така и тук? Не знам за вас, но аз ще продължа да пътувам и чета, а ако имам възможност ще остана и някъде по света за по-кратко или по-дълго. Аз знам, че и там ще има неща, които няма да ми допаднат, но поне ще съм опитал, за да не съжалявам един ден, когато вече съм на 60 и се обърна назад. Тогава точно като героят от „Одисей from Багдат“ на Ерик-Еманюел Шмит ще мога да кажа: „Не, не мечтая да бъда човек без родина, мечтая светът да бъде моя родина. Мечтая си онова ние, което ще произнеса някой ден, да бъде общността на умните хора, които търсят мир“. Един цитат е достатъчен да разберете, че хубавите книги не описват света какъвто е, а какъвто хората биха могли да го направят. Свят пълен с мир и разбирателство между всички нас.

Вече не мога и не искам да живея на място, където хората се разбират и сплотяват единствено, когато имат общ враг. Аз не искам да играя в тази игра и не искам нито да съм този враг, нито да бъда в стадото, борещо се с измисления такъв. Не обвинявам хората, които избират да си тръгнат, даже ги разбирам. Истината е, че хората винаги са мигрирали по едни или други причини и ще продължат да го правят. Аз имам своите причини и не искам никой да ме съди, ако някога реша да избягам. Аз също няма да ви съдя.

Advertisements

Коментари

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s