Възгледите на един блогър за всеобщата българската толерантност

Ти ли си този, който ме пази от набезите на мангалите или всяка друга бежанска измет, дошла да плячкосва нашата мила родина, или ти си този, който гласува за „Време разделно“ за любим български филм на всички времена, само защото мразиш турците и всички те трябва да минат под ножа? А, може би ти си онази българска майка, която не иска нейните деца да виждат държащите се за ръце, целуващи се и танцуващи голи по улиците на София педали? Нека ти кажа какво си пък ти според мен…

Най-вероятно ти си онзи футболен хулиган, който едва е завършил основното си образование и се чудиш кого да смелиш от бой в дните, в които няма футболни мачове на жалкия ти любим отбор, обиран от разни мазни чичковци. Същият ти, който си купуваш кола на 20 години, ама BMW, Mercedes или друга подобна, за да приличаш на своите кумири, които си изкарват парите по нечестен път. Ти, който не спазваш никакви правила, защото такива нямало, но си пръв пред камерите, когато другите не ги спазват. Много вероятно е да си и от онези майки, които всекидневно срещаме в мола, кафетата, магазините, гримирани до степен на неузнаваемост и облечени в кичозни поп-фолк дрешки. И се питам аз, как точно вие възпитавате едно бъдещо поколение в някакви ценности и как смеете да говорите какво е редно и какво не, когато навирате собствената си правда по такъв брутален начин в очите на хората?

Ето какво ще ви кажа за ромите, турците, бежанците, ЛГБТ и всички други различни хора в нашата малка страна. Ако забелязахте определенията се смениха, защото аз не искам да използвам вашата лексика. В моя живот до момента аз съм имал контакти с всяка от гореизброените групи и никога, повтарям НИКОГА, не съм имал проблеми във взаимоотношенията си с тези хора. Затова ще си позволя да ви разкажа няколко случая, с които едва ли ще успея да променя закостенялото ви мнение.

Education(1)

Като дете съм живял на много места и едно от тях беше град със смесено население. Моята баба живееше на границата с така наречената турска махала. Познавах турци, играехме си, ходихме си на гости, черпехме се за различни празници, знаех много за културата им. Помня как един ден къщите им останаха празни, с лепенки по вратите. Когато питах баба ми, тя просто каза, че са отишли на екскурзия и нищо повече. Години по-късно разбирам какво и как се е случило. Вече има филми и книги, които за теб са подмяна на историята, а за мен са просто още една гледна точка. Вярно е, че времето, когато сме били под турско робство е сравнително скоро, но пък защо не мразим по сходен начин и гърците, които са ослепили българските войници по времето на цар Самуил? Също така ми прави впечатление, че омразата към съседните народи, силно избледнява, в летните сезони, когато трябва да идем на море и да изберем между родното и чуждото. Защо така мили националисти, нали обичате родината си?

660x400_carousel_pfc2015

Но, да продължа историята с друго мое местоживеене – Студентски град в края на 80-те и началото на 90-те. За разлика от сега, тогава беше малко по-различно. Освен големият брой семейства с деца, беше пълно и с емигранти от целия свят, които идваха за да учат тук. И отново си ходихме на гости, празнувахме, забавлявахме се и си играехме с децата. Именно тогава най-добрата ми приятелка беше от Судан. Когато нейните родители завършиха и трябваше да си заминат аз преживях поредния шок с изчезването на мой приятел. Десетки години по-късно аз още си спомням за нашето приятелство. Дори днес ми е много по-приятно да комуникирам с чужденци, отколкото с масовия българин. Познавам емигранти, които живеят в България, чиито семейства са в райони с конфликти и много добре знам защо тези хора бягат. А, със сигурност не е за да обират къщите ви и да изнасилят жените ви.

UNICEF/ HQ06-0963/Shehzad Noorani

Стигнах и до ромите, а по-близък контакт с тях имах в училище. Мога смело да заявя, че в моето училище, намиращо се близо до квартал с ромско население 10% бяха роми и, О ЧУДО те завършиха основното си образование. Не помня някой да ги е отбягвал, обиждал, нито пък те да са създавали проблеми. За разлика от това ясно си спомням и двата пъти, когато са ме обирали в и около училище. Срещу мен винаги бяха българи, при това в групичка. Дори днес, когато живея близо до място, населено предимно с роми и емигранти, не съм имал проблем с тях. Вадете си изводи сами за себе си и за това как предизвиквате сами проблемите, за които да говорят медиите.

Rainbow_flag_breeze

За финал оставих ЛГБТ хората, които много често са около вас, без дори да подозирате. Те може да са вашите деца, братя и сестри, роднини, дори родители или просто най-добри приятели. Това постоянно криене им създава сериозни проблеми с физическото, но най-вече с психическото здраве. Водил съм разговор с приятел, членуващ в националистическа организация, който смело заявяваше как ще мята павета на прайда, но когато го питах дали ще прати камък, ако там е негов приятел или роднина, то той не можа да ми отговори. Не съм чувал да е мятал и камъни обаче. Факт е обаче, че постоянните подмятания, заплахи или насилие оказват влияние върху ЛГБТ хората и на не малка част от тях са им минавали мисли за самоубийство. За щастие все още нямам приятел, който да се е самоубил, защото семейството му или приятелите му не го приемат, но за сметка на това имам много такива, които просто избягаха от тук. А, сред тях има много умни и кадърни хора, които можеха да променят страната ни към по-добро.

Мога да говоря и за инвалидите или болни от неизлечими болести и всякакви други групи от хора, които са изтиквани в ъгъла, хулени, пренебрегвани и т.н., но от казаното до тук едва ли ще мога да добавя нещо ново за всеобщата българска толерантност и постоянното разделяне на групички, които да се мразят. Защото така е по-лесно – да има враг. А, фактът е, че всички сме хора и както е многократно доказано сред стадото винаги има и мърша, но това не значи че трябва да изтрепем всички животни, за да сме спокойни.

Снимки: Unicef

Advertisements

One thought on “Възгледите на един блогър за всеобщата българската толерантност

  1. Твоята толерантност, както и на много други, съвсем спокойно може да се нарече „неутралност“. Няма да ти дам примери от лични ми живот, защото изводите често може да са грешни. Каза, че си бил ограбван 2 пъти и то от българи. Съвпадение, аз също съм бил ограбван 2 пъти, но от цигани. Така единият от нас си е направил грешен извод (а може би и двамата). За това ще използвам факти и ще те накарам да ми обясниш защо трябва да бъда толерантен(„всички сме хора“ не смятам, че ще проработи) и дали всичко е случайност. И така… как ще обясниш факта, че цигани извършват 2 пъти повече престъпления против собственост, джебчийски кражби, обири и кражби на селскостопанска продукция. (статистиката е на мвр от 2004, не можах да намеря по-нова, но ме съмнява положението сега да е коренно различно) Не мразя никого, това, което твърдя е, че към дадени групи (не единствено етнически, но в България с това мога да дам пример) трябва да се гледа с по-друго око, докато не се потвърди обратното.

    Like

Коментари

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s