Аз не съм Капитал

Понякога е малко сложно да напишеш началото. Да напишеш истината е трудно и тези, които го правят са малцинство. Може би са малцинство, защото и тези, които искат да четат за истината са малцинство. Пиша това, след като изгледах снощното гостуване на екипа на вестник „Капитал“ в „Шоуто на Слави“ по btv. Пиша защото едни постоянно повтарящи се неща ми правят впечатление в българската журналистика. Това е един тъжен разказ за българската журналистическа действителност.

Глобата, наложена на вестник „Капитал“, е само върхът на айсберга. Това, че тя е абсурдна и недопустима е неоспорим факт, както и това, че Стоян Мавродиев и Иван Искров във всяка нормална държава досега най-малкото щяха да са отстранени от заеманите длъжности. Но, не за това ми е мисълта. След снощното предаване просто ей така реших да отворя едни други сайтове – дезинформационни. Да, говоря за Блиц и Пик. Сигурен съм, че тези, които ще прочетете това, не припарвате до тях, освен с цел осмиване, но… тук идва голямото „НО“! Хората ги четат, иска ли ви се или не. Масово българите четат важната за тях новина, че младежи отмъкват количките от разсеяни купувачи в големи търговски вериги и по този начин ги обират с 20 стотинки! Нечувано, нали, докато някой друг им обира пенсиите и спестяванията? За половин час статията бе прочетена над 5000 пъти. В този момент реших да видя какво ново са публикували в „Капитал“:

Нещо прави ли ви впечатление относно тази наистина важна за всички статия? 1642 прочитания, при това за 5 часа и половина от публикуването на новината. Реших да продължа с експеримента и попаднах на статия в ПИК от същия ден и час, посветена на собствениците на Капитал:

30 пъти повече прочитания за същото време. Съотношението не се е променило и на следващия ден, когато правя нова проверка как върви четенето на двете статии – 80 000 / 4000. Жалко! Явно радостната новина, че скоро в София ще си купуваме билетчета-късметчета за търкане от всяка спирка е много по-важна, защото милионите ни зоват.

Но, да се върнем в „Шоуто на Слави“. Дали всъщност екипът на „Капитал“ постигна нещо там, тепърва ще видим. За мен обаче, участието точно в това предаване е може би ход, поне 1% от читателите на Блиц и ПИК да чуят за вестник Капитал. Защото мисля, че Слави Трифонов с нищо не е по-малко жълт от тях. Той го доказа с факта, че загуби поне 1/3 от времето да се оплаква от жълтите вестници и по този начин попречи на Галя Прокопиева и двамата журналисти да кажат съществени неща. Това обаче е и основния проблем на голяма част от така наречената ни журналистика, която се свежда до анонимни дописки в Интернет или задаване на малоумни въпроси в сутрешните блокове, или пък от журналисти към хората по улиците. Какво трябва да отговори човек, присъстващ на поредния протест срещу безумие в държавата, на въпроса: „Защо сте тук?“. Еми, чопля семки, мила млада госпожице.

Но, стига толкова телевизия. Нека поговорим за радиото. Помните ли, имаше едно Дарик радио. Вадеше хора на протести, искаше промени и така нататък. Къде е то сега? Кой го слуша, въпреки, че е национално? Как се случи всичко това, дали някой се е замислял скоро? В момента имаме стотина радиостанции и всички те звучат толкова еднакво, че няма значение дали си сменил честотата или не.

Това ни е нивото, налагано от националните телевизии с техните турски сериали, безброй риалити формати и нискокачествена журналистика. Това ни е нивото, налагано и от радиостанциите – плейлиста от 40 песни и тъпи смешки между тях. Това ни е нивото и на печатните и онлайн издания – ШОК! УЖАС! Само при нас ще прочетете нищо! Затова ние не сме Париж, ние не сме Charlie и никога няма да видим масово недоволство за важните и очебийни проблеми в държавата, а само за дреболиите, като 20-те стотинки от количката в хипермаркета.

JE SUIS CAPITAL