Време за кино: Свободата да слушаш и да бъдеш чут

За повечето хора радио „Свободна Европа“ е било свободата да слушаш нещо различно от пропагандата и правото да бъдеш чут. За други обаче то остава радиото на ЦРУ, нищо че това не е така от началото на 70-те години. За мен историята за това радио, което не съм слушал, бе повод да се замисля какво е по-различно сега, години след като българската му програма вече я няма. Истината е, че свободата в мисленето и електронните медии я няма, но за сметка на това „Свободна Европа“ се прероди в социалните мрежи и интернет, където всеки може да бъде чут, а всеки желаещ може да „слуша“, каквото прецени.

„Чуй“ е режисьорският дебютен филм на журналиста от радио „Свободна Европа“ Диана Иванова. След него аз затвърдих усещането си, че 25 години след падането на желязната информационна завеса, тя продължава да е тук, още по-заглушителна и от преди. Днес никой не е чувал за Петър Манолов – малкият човек, който направи за смях по възможно най-интелигентен начин големия ДС чиновник, който днес все още преподава във Варненския университет, издава учебници, в които твърди че „Свободна Европа“ е радиото на ЦРУ и предлага Делян Пеевски за различни постове. Такива промиващи мозъците преподаватели продължава да има в почти всеки университет. Именно те заглушават правото на младите хора да чуват истината и да променят нещо в държавата ни. Какво да кажем за офицера от Първо главно Атанас Кременлиев, чиято реплика относно „активните мероприятия“ срещу „латерните“ от радиото още кънти в ушите ми: „важно е да има малко истина, а след това всичко е обект на оперативно разкрасяване.“ Та, не са ли това 95% от журналистическите материали в иначе така сериозните ни медии? Просто един „минижуп“, който показва много, но скрива най-важното. Материали със съмнителна стойност и насочващи журналистически въпроси, целящи предварително очаквани отговори. Още един шум, заглушаващ правото ни да чуем нещо различно.

Именно тук идва ролята на Румяна Узунова, която трябва да бъде изучавана от всички бъдещи журналисти. Нейното „Говорете“, с което тя не задава темата, а оставя всичко в ръцете на отсрещната страна, която иска и има нужда да бъде чута. Представете си днес да имахме такива журналисти, които да говорят по този начин с бежанците или с пострадалите от природни бедствия, вместо да всяват допълнителна паника, с която да блокират всякакви нормални действия. Разликата между Румяна Узунова и върнатия (да, върнатия, а не завърналия се) от запад журналист Борислав Иванчев е огромна. Тази разлика също трябва да се изучава, защото той е върнат, за да говори това, което му диктуват и то в предаване, чиито архиви се изземат от МВР още в началото на промените.

Запомнете „Чуй“ и го гледайте, при първа възможност, защото едва ли някой ще говори за него и едва ли някой ще се осмели да го покаже пред по-широка публика. И, както каза Диана Иванова: „слушайте хората, които не са от вашето обкръжение, за да разберете, че техните истории са много по-различни от тези, които се представят в медиите.“

listen-movie-poster

Advertisements

Коментари

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s